Moto Travel Corner: August 2014

Два месеца след като се прибрахме от Южна Дакота настроението започна да става минорно.
Факта, че вече имахме дестинация за догодина не беше достатъчен, предстоеше дълга и студена зима, а мото душата си искаше своето.
С Пепи и Павката направихме едно бързо ходене до Michigan, но то по-скоро можеше да се нарече "Скара, Бира и Риболов" отколкото мото пътуване.
Пускам няколко снимки, ей така за цвят.

След като се прибрахме от Michigan, настана една сериозна мото скука. Аз сипах стабилизатор в резервоара, хвърлих един чаршав върху мотора и го отписах за следващите 6 месеца.
И така до момента в който Пепи ми звънна и каза нещо от рода на: Дай да вземеме едно ремарке и да отидеме до Дракона да закрием сезона.
Дракона ми е в списъка на места които трябва да видя от доста време, но в този момент нещо се задърпах, Пепи започна да ме навива и така има, няма 30 секунди.
Tail of the Dragon се намира на границата между Тенеси и Северна Каролина, представлява отсечка от 11 мили с 318 завоя.
От там и започва, или свършва Blue Ridge Parkway. Път с дължина около 460 мили, пресича няколко щата от Запад на Изток, или обратното и покрива почти целите Smoky Mountains. Повечето тестове на нови модели мотоциклети, правени от MOTOUSA са именно там.
И за Дракона и за BRP се твърди, че са в топ 3 мото дестинации в САЩ.
Слънцето отново изгря, тръгването беше планирано за след две седмици.
Завъртяхме телефоните, но за съжаление другите колеги вече имаха планове и групата си остана от двама.
Резервирахме хотел и ремарке и зачакахме с нетърпение 17ти Октомври.
Тук искам да отворя една скоба и да споделя, че не съм голям фен на разкарването на моторите насам-натам с ремарке, като караш, карай. В нашият случай обаче това беше единственият вариант. Разполагахме с три дни и една нощ, в средата на Октомври времето може да е всякакво и основното-поне в едната посока щяхме да пътуваме през ноща-около 650 мили. С Пепи бяхме единодушни, че това е разумният вариант.
Една седмица преди заветната дата аз погледнах прогнозата за времето и какво да видя-шанс за дъжд 60-70% за целият ни престой, НЕЕЕЕЕЕЕЕЕ!!!!!!!!!!!
Чухме се с Пепи и в рамките на една минута разговор решихме да не чакаме цяла седмица, а да тръгнем след два дни. Интересно как хора на един акъл се разбират бързо и почти без думи.
Променихме резервациите набързо, аз смотолявих нещо на шефа, че другата седмица май ще съм болен Понеделник и Вторник и от поредното прикючение ни деляха само някакви си 36 часа.
Прогнозата за времето беше повече от идеална.

36 Часа по-късно.

Към 10 бях у Пепи, метнахме се на неговата кола и отидохме за ремаркето.

2 часа по късно му натоварихме мотора, качихме багажа и отпрашихме към нас.

По традиция тръгването на такива пътувания е трудно. Пепи се усети, че не си е взел каската и се

върнахме. Проверихме да не липсва още нещо и този път наистина бяхме на път.

Натоварихме и моята машина и бяхме готови за поредното пътешествие.

Още с потеглянето съставихме нещо като план. Чакаха ни около 640 мили нощно каране, очаквахме да

пристигнем в мотела около 4 сутринта, смятахме да опитаме да поспим в колата и към 8-9 да палиме моторите.

В Събота вечерта движението беше доста рехаво, но заради ремаркето ние се движихме доста бавно.

Пътуването беше дълго и скучно.

Някъде към 1 през ноща ни стана ясно, че се движиме доста бавно и най- вероятно ще пристигнем към 7. Колата даде уникалния разход от 12 мили на галон, това е някъде към 28 на 100.

Часовете се нижеха бавно, наоколо беше пълна тъмница, а ние се наливахме с кафета и Red Bull.

Към 5 и нещо достигнаме Дракона, това щеше да бъде първото ни минаване през него, с кола и ремарке.

В тъмницата беше трудно да се ориентира човек, със сигурност се въртяме по завоите като в серпентина. Пепи караше много внимателно, изкачиме най-високата точка и започна спускане, спряме за малко да се охладят спирачките, небето започна да просветлява, новият ден започваше.

Малко след 7 пристигнахме в Robbinsville, крайната ни дестинация. Пътуването ни отне точно 14 часа.

Поради липса на място за нашата композиция паркирахме на видно място пред офиса.

Пуснахме седалките и затворихме очи.

Аз съм задрямал за 15 минути, но колегите отседнали в мотела започнаха да палят машините и се събудих. Пепи никакъв го нямаше. Огледах се наоколо и го видях да пие кафе на бензиностанцията от другата страна на улицата. Ясно, това ни беше спането.

Отидохме до офиса на мотела, уравителката ни каза, че стаята ни ще е готова към 12. Ние я уведомихме, че ще се върнем след 5 и че колата с ремаркето ще си стои върху тревата поради липса на паркинг, тя нямаше нищо против.

Извадихме моторите, метнахме екипите и бяхме готови.

Този ден искахме да караме по Blue Ridge Parkway (BRP), без посока и план.

Хванахме някакъв път, които веднага ми легна на сърцето, чудесен асфалт, много завои и прекрасна

природа. Времето беше хладно, но не студено, облачно и доста участъци бяха обвити в мъгла.

След около 20 мили прекрасният път стана магистрала????? Не беше ясно дали сбъркахме посокота или просто излезнахме от планинската пътна мрежа, но веднага се заоглеждахме за изход. Не бяхме тук за да караме по магистали.

Видях табела указваща, че за BRP трябва да хванем първата отбивка в дясно. След 1 миля хванахме отбивката и се оказахме на Т образно кръстовище с табела във всяка посока за път без изход.

Объркани погледнахме картата, бяхме близо, но явно се движихме в грешна посока. Каква беше тази табела не стана ясно, а може и да съм имал видения от умора.

До нас имаше едно каре от 100м2 с пясък и чакъл, метнах се вътре да напраша гумите, но имаше бордюр и от удара се счупи стойката на апарата, чудесно начало.

Върнахме се на магистралата. Видяхме някаква отбивка с магазини и спряхме да питаме за да не си губиме времето.

Казаха ни, че сме на прав път и ние поехме отново.

След около 10 мили най-накрая видях отбивката, естествено беше от ляво, след завой, ние се движихме с около 60 и съвсем логично я пропуснахме. Няма да обяснявам как се прави обратен завой на магистрала, но след едно, две нарушения най-накрая атакувахме Апалачите.

Трябваха ми не повече от 5 минути за да разбера защо този район е обявен за топ мото маршрут.

Пътя се виеше по ръба на хълмовете, оцветени в есенни тонове, рязко започнахме да се изкачваме, редуваха се мъгливи участъци и гледки спиращи дъха.

На една отбивка се усетих, че Weather Channel пак не позна, очаквахме температура около

77/фаренхайт/ , а всъщност беше 60.

Докато щтраках с апарата, зад мен се чу едно тряссс...явно умората си казваше думата или просто Пепи и Vstrom-а са имали малък спор и мотора е загубил.

Изчаках ги да станат отново приятели и потеглихме. Не можех да повярвам колко е красиво наоколо.

Карахме без да имаме идея къде сме, но сега , когато се връщам обратно в спомените си осъзнавам, че сме били в Мото Рая.

Със сигурност се бяхме загубили, но все още не включвахме ГПС-а. В един момент започнахме да се спускаме рязко и се озовахме в нещо като постоянен панаир. Имаще луна парк, някакви мечки, сувенири и храна. Решихме да спрем за обяд и малко почивка.

Включихме ГПС-а и се оказа, че сме на около 1,5 часа от мотела, решихме да тръгнем бавно натам.

След 5 мили виждам в огледалото полицейска дискотека и Пепи гузен отстрани.

Бил изпреварил в забранен участък, $50 за добре дошли в Северна Каролина.

Продължихме към мотела, а наоколо просто прелест.

До този момент ни се събираха повече от 33 часа безсъние, усещтахме умората, но не ни се спираше.

Подминахме мотела с мръсна газ и продължихме към Deal's Gap Resort, от там е и началото на Дракона.

Оставихме следа на парапета.

Часът беше около 5, време беше да поемем обратно.

Най-накрая паркирахме пред мотела, стаята беше чиста и приятна. Извадихме разни мезета и поканихме Jack Daniels да ни прави компания.

От съседната стая излезе възрастен господин и започна да човърка нещо по един Can Am. Направихме му комплимент и той веднага ни уведоми за всичките модификации направени по мотора и се оплака, че са го глобили $200 за превишена скорост на Дракона. Беше на 71 години.

Сподели, че е обиколил континентална Америка 3 пъти за последните 6 години. Този човек беше жива енциклопедия, успяхме да съберем доста информация за бъдещи пътувания.

Преди да си легне ни попита къде ще караме утре, ние му казахме, че започваме с Дракона и после където дойде. Той влезе в стаята си и след малко ни подаде един вестник и ни пожела лека нощ.

Статия за двама братя с Harley загинали преди няколко дена на Дракона.

След 40 часа безсъние се метнахме по леглата.

Ден Втори.

Днес беше "Денят"

Денят който не искахме да свърши.

Денят в който усмивките не слезнаха от лицата ни.

Денят в който всяка минута и всеки долар инвестирани в нашето хоби се върнаха стократно.

Денят който щеше да ме накара сериозно да се замисля следващия път, тръгвайки на кафе с приятели дали да не ходя пеш.

Денят който щяхме да помним дълго.

Светът беше на две колела.

Планът беше прост-атакуваме Дракона, продължаваме по Cherohala Skyway и после…пак.

Станахме към 8 и половин час по-късно карахме по Дракона.

А там завой, завой и пак завой и така 318 броя.

Времето беше облачно и хладно. По това време на деня движението беше рехаво, но много от участъците бяха мокри от нощтната влага.

Пътя бвше абсолютна лудница, завои с обратен наклон, които просто не свършваха.

За щастие не настигнахме никой, както и никой не ни настигна нас. Не трябваше да правиме гимнастика за даване на път или изпреварване.

На много места имаше фотографи, които снимат и после качват снимките на техните сайтове за продажба.

Полиция също нямаше, спестихме по някоя и друга глоба.

От другата страна, вече в Тенеси ни посрещна слънчево и топло време. Спряхме да свалим подплатите на якетете и залепихме по един заслужен стикер.

Следваше Cherohala Skyway. Построен е през 1996 и е най-скъпия път в Тенеси, към $100 мил.

Дължината му е около 100 мили, изкачва се над 6000 фута и мисля, че не видях права отсечка по-дълга от 200м. Удоволствието от прекрасния път и гледките, откриващи се на всеки завой не могат да бъдат описани с думи.

Обиколката завърши отново на Дракона. Спряхме за почивка и обяд.
Моторите атакуваха Дракона със зловещт грохот, имах чуството, че съм във филм.
Пепи се оплака, че на един завой се е увлякъл малко и е задрал нещо. Това „нещо” се оказа протектора на ауспуха и задната стъпенка...Vsrtoma не можел да ляга, хаха.

Метнахме се по конете и газ. Нямаше никакво значение на къде караме, пътя и природата бяха толкова щедри, че имах чуството, че мога да прекарм цяла седмица тук, без да повторя маршрут и без да ми омръзне.

Някъде към 6 отидохме да си вземем довиждане със Дракона.

Колкото и да не ни се искаше, трябваше да поемем към мотела.

Седнахме за малко да си събереме мислите, знаех, че трябва време да осъзная какво точно бях преживял днес.

Време беше да помислиме за прехраната и напитките. Отидохме до магазина отсреща и там ударихме на камък. Бяхме в "Dry County" с две думи пиене в този окръг не се продава. Самата Прелест.

Умората си каза думата и решихме да не пътуваме 35 мили в едната посока до съседния окръг. Задоволихме се с Кока-Кола.

Набутахме моторите в ремаркето и си легнахме.

На другата сутрин станахме много рано и поехме към къщи.

Дълъг, спокоен и скучен път.