Мото Терапия 2014, част 2

Най-накрая, след 4 дни и близо 1600 мили навлязохме в Моаб.

 

Къмпинга който бяхме избрали за наш дом се казваше Devils Garden Campground.

По време на подготовката на пътуването се колебаехме между няколко къмпинга за престоя ни в Моаб.  Както се вижда на картата изборът беше голям.

 

За Devils Garden бяме напълно наясно, че сянка почти няма,  има някакви много неприятни мини пясъчни бури и  няма течаща вода, но въпреки всичко избрахме точно този къмпинг.

Причината-намира се в сърцето на Парк Арките, на  18 мили от Моаб. По съвет от нета, направихме резервации 6 месеца по-рано.

На входа на парка имаше информационен център където си платихме за 7 дни престой и взехме малко брошури с ценна информация.

 

Arches National Park е известен с червени арки от пясъчния камък  Entrada .

В посетителския център имаше карта, показваща местонахождението на над 1000, вариращи по размер от Landscape Arch от 290 фута (89m)  до съвсем малки образования с кухини 3 фута в диаметър, което е минималният  размер за  да бъдат официално класифицирани като арки.

За милиони години вятъра, пясъкът и водата са изваяли и много други уникални скални образувания, разпръснати в над 73 000 невероятни акра площ. За да се види целият парк са необходими няколко дни, които ние нямахме.

Термометъра закова на 110 градуса, суха, убийствена жега.

 

Първото ми ходене на къмпинг в живота беше преди около 38 години, семейна почивка на къмпинг Градина. От тогава до днес съм обиколил доста къмпинги. Едни по-обикновенни, други малко по-специални, но като цяло места където съм преспал за една- две вечери и съм забравил.

Devils Garden беше нещо различно, много различно. Заобиколен от невероятни скални форми и гледки спиращи дъха към Lasal Mountain, този къмпинг крещеше ADVENTURE.

Всичко наоколо беше уникално и на място, абсолюто най-невероятното кътче на което съм опъвал палатка.

 

Вечерта отидохме до града да полеем пристигането в Моаб и там на маса, започнахме да променяме програмата. Първоначално трябваше да сме в Моаб 3 дни, но само за 2 от тях имахме задължителна програма, от друга страна Колорадо ни плени до степен да искаме да прекараме повече време там. В крайна сметка се реши да прекараме един екстра ден в Колорадо за сметка на Моаб.

 

На влизане в къмпинга ми направи впечатление, че имаше доста хора налягали направо на асфалта, загледани към небето.

Когато обърнах и аз поглед на там, почти подсвирнах, никога не бях виждал толкова звезди… Взех апарата и щтрак, щтрак, ама не става. Явно желанието беше по-голямо от възможностите.

Все пак свалих две снимки от нета. Това което се вижда на снимките е едно към едно с небето тази нощ.

 

През ноща ни удари и първата пясъчна буря. Палатката се огъваше от вятъра, пясъка влизаше натраво през мрежата и ме блъскаше в лицето. На сутринта бялата възглавница беше почервеняла от пясък. Усещане, което се надявах да не се повтори.

За част 3 клик ТУК